До пияните и дрогирани шофьори Моля, уведомете предварително кога и къде може да ви очаква човек. Ще се наредя да чакам, че ми се насити от всички глупости! 
Благодаря! 

 Ако плащахте 10 лева на час за използване на Интернет за лични цели, то колко време щяхте да прекарвате в него? Мисля, че би трябвало да е така, както и с всички останали причинители на зависимости. А за лица под 18 години да бъде забранен със закон." Тогава предвиждам такъв живот, че само си казвам ДАНО!"

 Не открих дали има специален термин. Вероятно има. В неговото обяснение би трябвало да пише "невъзможно най-голямото разстояние на което би отишла душата ти от точката в която се намира сега" или нещо такова. За щастие имам твърде богато въображение и си представям как се случва. Може би същия ефект би се постигнал под действието на упойващи вещества, но въображението е без пари, достъпно е винаги и е лесно за употреба. 
Как иначе да преживееш реалността? Не знам друг начин. Всичко започва с "представям си, че..." и после потока тръгва Толкова е хубаво. Та сега си предствям, че съм там. 
Утрин. Тихо. Няма умора. Няма очаквания. Вървя пеша. Не съм сигурна някъде, но там ме очакват и ще се радват да ме видят.

Тъмно, празно, тихо.
Дъх, поглед, стон.
Топло, нежно, бавно.

Далеч, назад, преди.
Август, песен, миг.
Блажен, щастлив, красив.

Отново, пак, днес.
Далеч, напред, върви.
Мечта, нощ , една.

 Липсва ми с нетърпение да чакаш всяка моя дума. Да ти разкажа поредната безсмислена история, а ти да откриеш дълбок замисъл. Липсва ми да преживееш цялата емоция на душата ми и да ме убедиш, че всичко си заслужава. Липсва ми нежността ти по всеки милиметър от мен. Толкова силно ми липсва..

Незавършен, 
недовършен,
несъвършен,
непълен.

Наполовина,
недодялан,
невидял,
неразбран.

Нежелан,
никъде,
непотърсен,
неоткрит.

Ако не си намираш място
ако не ти стига въздух
ако душата ти няма мира
ако не ти харесва този свят?

Да си тръгнеш ли трябва?
Да отидеш на друг?

Ако не можеш да спиш
ако не можеш да изкрещиш
ако не искаш да продължиш
ако дълго тъжиш? 

Да се скриеш дълбоко?
Да боли ли жестоко?

 Знаеш ли, че времето изтича? 
Знаеш ли, че няма никога да се повтори?
Знаеш ли колко ще ти липсва? 
Знаеш ли, че няма да го имаш отново?
Знаеш ли колко малко е нужно? 
Мъничко само, само малко... 

 Би ли казал на някого, че не е красив?
Би ли казал на някого, че не е красив ако си влюбен в него? 
Би ли казал на някого, че не е красив ако можеш да почувстваш колко си го ранил? 

 Искам да имам практически наръчник. В n броя стъпки да има описание кога какво трябва да се направи и наистина да работи. По възможност да върви с бутон за включване и изключване на главата. Да, робот. Да напишем наръчника. 
Стъпка едно: подреди малкия пъзел или просто подреди нещо - рафта с подправките може би. 
Стъпка две: разбъркай отново.
Стъпка три: виж стъпка едно. 

 Кога се чудим "ами какво ще стане после"? Чудим се когато нещо ни тревожи, когато настоящето ни притеснява. Случвало ли ти се е след като деня ти е минал прекрасно да се запиташ за после. Едва ли. След хубав ден си мислиш само колко е хубав живота. След лош ден - по-добре да не мислиш. 

 Второто би ми подействало по-добре от първото.  Работа ще свърши и всяка друга щуротия която няма общо с успокоението. 
План Б - сети се за още 34 неща за които да се тревожиш. Не можеш едновременно ааааа? 
Вдишване през лявата ноздра, докато се палец докосваш дясната вежда и мигаш с лявото око на 3 секунди. Безотказно!