" Живей за мига"  или пък "Мисли за утрешния ден" или "каквото е  било, било е"? Кое е по - важно - да живееш добре днес и да не правиш планове за бъдещето или да мислиш повече за бъдещето, което в повечето случаи влияе не съвсем добре на настоящето :) И ако едното е за сметка на другото, то няма ли вариант в който и двете да са окей?

Казват че нямало  пълно щастие? Да вярваме ли :) И ако тук компромисът е за сметка на времето, то може да има и компромис за сметка на хората. За себе си ли или за другите? Или пък ако всичко се преценя на момента или според ситуацията, то може ли непрекъсното да се премисля и преценя? 

Ако пък нямаш нужда да го мислиш, защото винаги си наясно какво да правиш, то не се ли превръща в механично постоянство и еднообразно поведение?

Никой не иска да сгреши, но пък може ли винаги да се постъпва само правилно и вярно? А може ли нарочна да сгрешиш, защото ти е нужно от това да се научиш? 
 
И ако не трябва да гледаш само себе си или само другите, само сега или само утре, то може ли винаги да гледаш всичко, навсякъде и винаги?

Кое си струва да правиш нещо с лекота, но да не ти харесва или малко тормоз за сметка на резултата? А целта оправдава ли средствата?

И защо хората толкова много обичат цаца :) 

А защо хората толкова много обичат пържени тиквички :)

мистерия пълна ;)

Особено чинийките с мистерията от пържени тиквички :)